Под влиянието на бързия развой на естествознанието и техниката, в миналия век се създаде едно схващане за света, което бързо се популяризира и владее в много среди и до днес. Изложено накратко, то се състои в следното:
Светът е произлязъл тъй, както ни описва това Кант-Лапласовата теория. В безграничния и равномерно разпръснат ефир се образуват въртежи-ядра. От ядрата се откъсват планети, оформят се постепенно и продължават своето въртене около централното ядро, което се превръща в слънце. Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме.
Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета. Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек.
Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек.
Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо. Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството. Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния човек. Отношенията между хората се механизираха до максимум. Човекът впрегна природните сили, но сам се отдалечи от природата. Улесненията и удобствата, които науката достави го отклониха в много отношения от неговия естествен развой. Резултатите от това се виждат вече всеки ден.
Защото мислители отдавна са изтъкнали, че духовната природа на човека (вън от въпроса за нейната същина) е твърде многостранна. Чисто научното изследване задоволява най-вече ума.
А у човека има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия. Това се подчертава и от факта, че специалисти, които като учени, държейки за строгостта на науката, като хора признават основателността на търсенето и по други пътища на онова, което се изплъзва от техните измерителни уреди.
А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния човек.
Тия факти ни навеждат и на въпроса, който вече мнозина негласно си задават. Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр. Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания. Ние ще поменем за изяснение тук само някои от „новите" изгледи за света, които тя ни открива.
И днешната европейска култура има определено място в човешкото развитие. Нейната задача бе да развие ума. Тя постигна това, като насочи неговото внимание изключително върху материалните форми и отношения. Това е и дълбоката вътрешна причина за създаването на днешното ограничено светоразбиране.
Но потокът на еволюцията е неспирен Постигат се едни задачи, други се откриват. Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва. Защото още дълъг път го чака. У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко. И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток. В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно.
Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване. Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е. с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически. Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила. И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява. Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит...